letter.

Скъпо мое осемнайсетгодишно Аз,

 Първо ти честитя, че най-накрая достигна тази твърде съдбоносна и хубава дата. От кога мърмореше, че искаш да си на 18 и напълно самостоятелна? Е, честито! Как си в момента? Вероятно се напиваш в някое заведение. Не отричай, познаваме се от колко - 18 години? Когато беше ееей такова мъниче и така добре се побираше в ръцете на мама. Сега наистина порасна - нямам предвид само ръста, но и по характер. Надявам се не си се превърнала в нещо ужасно, нали? Трудно може да се предвиди; хората се променят лесно под чуждо влияние, а и често и под собствено. Какво смяташ да правиш сега? Най-накрая ще отидеш да учиш някъде в чужбина, ще се смееш и забавляваш и ще имаш собствено жилище. Напълно самостоятелна. 

 И вече си минала през мноого неща, нали? Сещаш се - първа целувка, среща, гадже и защо да съм твърде срамежлива - първи път? Първата двойка, първата истинска драма, първата раздяла, първото пътуване на някъде наистина по-далече, първото бягане от вкъщи, просто защото не те разбират. Първото напиване, първия истински купон с дрога и чалга, първата получена истинска валентинка. Хубави и лоши неща. На 18 си, по закон си пълнолетна и зряла, и макар да си изживяла много, имаш ей толкова много неща да правиш. Сега вече си независима и тялом, и духом от когото и да е - live . love. laugh.

 И дано си си останала същата - не си станала някое евтина пластмасова кукла, а си пораснала като интелигентна и чувствителна личност, оформила си характера си точно, както си искала. Защото ако си се превърнала в поредната глупава лигла, е, доста ще ме разочароваш!

 Засега толкова; скоро ще ти пиша пак. Good luck!

Твоето по-мъъничко Аз